Урок 6 – Основи на музикалната нотация - Част 1

Как да четем и интерпретираме музика?

Мога ли да се науча да свиря на инструмент, без да чета ноти?

Това е въпрос, който получавам доста често от моите ученици и от хора, които искат да станат музиканти. Отговорът на този въпрос е доста прост. Да, абсолютно. Можеш да станеш музикант, без да можеш да четеш ноти! Музиката е почти език и все още можеш да говориш езика, без да можеш да го четеш. Доказателство за това са много известни музиканти, които не четат ноти и въпреки това са велики и успешни. Вярвам обаче, че всички те понякога биха се чувствали ограничени от неспособността си да четат ноти. Което естествено ме води до следващия въпрос.

Трябва ли да се научите да четете ноти?

Отговорът на този въпрос също е прост. Да! Вярвам, че трябва. Ето пет причини, поради които трябва да го направите:

1. Да се научиш да четеш ноти е ключът към разбирането на музиката.
2. Това прави изучаването на музика много по-лесно и по-бързо.
3. Помага ви да разберете музикалната теория и това е доста важен аспект в музиката.
4. Това прави техническите аспекти на инструмента много по-лесни за обяснение и разбиране.
5. Това прави всичко много по-забавно. (В началото е малко бавно и болезнено, но с опита става по-бързо и лесно)

Този курс не е насочен само към това да ви научи как да свирите няколко мелодии. Той е предназначен да ви научи как да разбирате музиката и да я прилагате на кавал. Той ви учи как да прилагате тези знания и да продължите музикалното си пътешествие след края на курса. Най-лесният и бърз начин да направите това е като се научите да четете ноти. Силно ви препоръчвам да отделите достатъчно време за този урок, тъй като той ще ви даде основите на четенето на ноти, а това е умение, от което ще се нуждаете, за да усвоите останалата част от курса.

Основни символи за нотация

Този и следващият урок обхващат информация, свързана с четене на ноти за кавал и инструменти с по-висок тон, които използват само Сол ключ като флейта, цигулка, саксофон и др.

В музикалната нотация има две измерения .

Вертикално измерение - то записва височина и хоризонтално измерение, което записва ритъм. Най-общо казано, височината означава кои ноти да свирим, а ритъм - кога да ги свирим. Това е много информация за два урока, но ще направя всичко възможно да събера най-важните неща. Разбира се, винаги можете да се върнете към тези уроци и да прегледате информацията.

Петолинието

Музикалните ноти са организирани по петредова система за класификация, наречена петолиние. Между 5-те реда има 4 интервала. Нота може да се постави или на ред, или на интервал от петолинието, което означава, че всеки ред или интервал представлява различна нота. 

Колкото по-висока е линията или пространството на петолинието - толкова по-висок тон представлява; колкото по-ниска е линията или пространството на петолинието - толкова по ниска нота представлява. Тези ноти съвпадат с буквите от азбуката от А до G. След G започват от А отново. Те са познати и като: C - До, D – Ре, E – Ми, F – Фа, G – Сол, A – Ла, B – Си

Сол ключ – 𝄞 (Виолинов ключ)

Първо, нека започнем с това защо се нарича Сол ключ . Причината за това е, че той обгражда линията, на която се пише нотата "Сол" (G) и така показва къде е нотата "сол" се намира. Има и други ключове, но те са извън обхвата на този урок. Нека да разгледаме илюстрацията. Тя показва каква нота представлява всяка линия или интервал. 

Първият ред в долната част представлява нотата – Ми . Точно над него, в пространството между долните две линии е Фа. След това, докато се качваме нагоре – Сол, Ла, Си, До и Ре. Вероятно забелязвате, че има още един E на най-горното място. Това Е е октава, различна от тази по-долу. Което означава, че е идентична нота, но с по-висок тон.

Музикални Ноти

Всяка нота има три съставни части - овал (Note head), отвесна черта (Stem) и флаг (Flag).

Овалът може да бъде или черен или бял. Той определя продължителността на нотата. Позицията на овала на нотата върху петолинието - вертикално, определя коя нота да се изсвири.

Отвесната черта (Stem) е тънка вертикална линия започваща нагоре от дясната страна или надолу от лявата страна на овала на нотата. Посоката на отвесната черта не влияе върху начина, по който се изпълнява нотата. Това просто прави нотите по-лесни за четене, като същевременно им позволява да се поберат спретнато върху петолинието. Нотите на или над средната линия (тази на нотата “си”) на петолинието са насочени надолу, нотите под средната линия имат са насочени нагоре.

Флагът на нотата представлява камшиче, излизащо от дясната страна на нотата. Заедно с нотата, тя определя продължителността на нотата.

Спомагателни линии

За да се възползваме пълноценно от нашия инструмент, понякога трябва да свирим ноти по-високи или по-ниски от това, което може да бъде нотирано на петолинието. В този случай линиите, известни като Спомагателни линии, служат като разширение на петолинието, те могат да минават под или през овала на нотата. 

Най-лесният начин да ги разберем е като си представим, че петолинието продължава и ние продължаваме да четем нотите съответно нагоре или надолу. Ето пример за използване на спомагателните линии в следващата илюстрация. Добавих и имената на нотите, за да опростя нещата. Запомнянето на всички тези ноти отнема време, но винаги можете да ги преброите нагоре или надолу от последната нота на петолинието.

“До” на първа октава (C4) и защо е толкова важно?

Вероятно сте забелязали, че диаграмата по-горе започва с C4 (До на първа октава). До на първа октава е изписано на първата спомагателна линия под петолинието и служи като отправна точка. Например, ако кажем “Ми” над “До” на първа октава, всеки музикант ще знае кое “Ми” имаме предвид и това ще бъде E4, това, което се намира в първия ред на петолинието.

Знаци за алтерации

Знаците за алтерации са символи, които индикират повишаване или понижаване на съотвената нота с половин тон. sharpening или flattening.

Общо има пет случайни символа:

1. Диез (♯) повишава нотата с полутон
2. Бемол (♭) понижава нотата с полутон.
3. Бекар (♮) възстановява оригиналния тон.
4. Двоен диез (×) – повишава нотата с два полутона или цяла стъпка
5. Двоен бемол 𝄫 (♭♭) – понижава нотата с два полутона или цяла стъпка

Има два основни начина за отбелязване на алтерации.

1. Непосредствено преди нотата - Както на примера по-горе.
2. В арматура - Основната идея тук е да поставите символ в началото реда (в арматура). Това показва, че нотите, за които са отбелязани чрез съответните знаци, винаги трябва да се променят, както е указано в началото на петолинието, освен ако не е посочено друго впоследствие.