„Последната дупка на кавала“... Вероятно сте чували този израз преди, а може би не. Е, това е популярна поговорка тук, в България. Може да означава няколко неща. Едно от тях е – да се посочи колко маловажно е нещо. Друго е да се обясни позицията на някого, който е бил отхвърлен от обществото като цяло. Направих добро проучване по темата и видях, че поговорката всъщност се използва не само в България, но и на Балканите като цяло. Те заменят думата „кавал“ с флейта или името на местната си флейта.

В Сърбия например казват „последната дупка на флейтата“ и моето проучване дори ме доведе до филм с това име (може би е добре да го гледате).
Не знам за сръбските флейти, но българският кавал има две последни дупки, не само една. Вижте приложената илюстрация и ще видите, че последните две дупки са на едно и също ниво, така че е невъзможно да се каже коя е последната.

Кавалът е изграден от три части, всяка от които се нарича става. В България наричаме тези стави – Еклеме . Когато ги съединим, те образуват една тръба. Горният край на кавала или главата е мястото, където се намира мундщукът, което означава, че там поставяме устните си, за да произведем звука. Средната част на кавала или второто еклеме се свързва както с първото еклеме, така и с третото еклеме. Там са отворите за пръстите. Има 7 отвора отпред и един отзад. И не на последно място, е акустичната част (долното еклеме), която има 4 допълнителни отвора, но не се използват за свирене. В България са известни като „Дяволските дупки“, а в Северна Македония като „гласници“ (което означава – „даващи глас“).

Има една прекрасна народна легенда за овчар, стадото му и Дявола. Винаги разказвам тази история по време на концерти, защото е наистина интересна и кара хората в публиката да слушат музиката по различен начин. Вярвам, че информирането на публиката за музиката преди изпълнение като цяло не само я кара да разбере историята зад нея, но и ѝ помага наистина да преживее много по-добре цялото изпълнение. Историята обяснява и причината „Дяволските дупки“ да бъдат наречени така.

Един овчар пасъл стадото си и свирил на кавал. Свирел толкова красиво, че дяволът много му завиждал. Дяволът изчакал овчарят да се умори и да заспи, след което взел кавала си, пробил четирите дупки на последното еклеме (става) с огнените си пръсти с идеята да съсипе кавала на овчаря. Случило се точно обратното. Овчарят се събудил, грабнал кавала, започнал да свири и той бил още по-красив от преди. Дяволът видял това и се ужасил. Избягал и никога не се върнал. Заради тази приказка кавалът е единственият инструмент в българския фолклор, на който е позволено (според традицията) да се свири на погребения. Вярва се, че той гони злите духове и пречиства душите на хората.