Кавалът е от семейството на флейтовите инструменти и е един от най-старите народни инструменти в Европа, затова точният му произход не е известен. Известно е обаче, че неговите предшественици са египетските, сирийските и по-късно гръцките духови инструменти. Самата дума ‘кавал’ идва от турски и означава „ тръба “. Различни варианти на инструмента съществуват на Балканите, Армения, Турция и Близкия изток. В Гърция е известен като - Джамара, в Армения - Блул , в Румъния - Caval и в Турция и Близкия изток - Ней .

С различните имена, разбира се, идват и някои разлики. Персийският ней има шест дупки за свирене, една от тях е от долната страна. Друга много съществена разлика е амбашура (позицията на устнити, за да се издаде звук). Мундщукът лежи върху зъбите на музиканта, за разлика от българския кавал, където устните на кавалджията се използват за произвеждане на звук. Арабският и турският Ней обикновено имат седем дупки, една от тях, съответно в задната част. Всички те си приличат, но са доста различни един от друг. Всички те са изградени в различни строеве (започват от различни тонове и са за различни тоналности), за да улеснят музиканта да транспонира мелодии. Микротонове и някои от полутоновете се постигат чрез частично затваряне на дупки или промяна на амбашура във всички версии на кавала.

Българският Кавал се оказва най-способен с осем дупки за свирене - една отзад и седем отпред. Той е почти изцяло хроматичен за разлика от всички други версии кавала в другите държави. Тези възможности позволяват на кавалджиите да изпълняват не само прости народни мелодии, но и много по-сложни и модерни мелодии. Той също съществува в различни размери, но опитен кавалджия може да свири почти всичко на Ре кавал и след това да използва кавалите с други размери само за различния звук и усещане.

Традиционно българският кавал се прави от дрян и биволски рог / кост - за мундщука и съединителите, може да бъде украсен и с различни месинг или калаени материали. В днешно време кавалите се правят от почти всичко, за което се сетите. Аз самият имам няколко пластмасови и дори алуминиев. Звукът им е малко по-различен, но понякога точно това е нещото, което търся. Както споменах по-горе, кавалите могат да бъдат различни по дължина и името им идва от тона, произведен, когато всички отвори за пръсти са затворени. Най-популярният е кавал в “Ре", което означава, че когато затворим всички дупки, тона, който кавала произвежда е “Ре". Не се бъркайте тук, защото дори ако най-ниската нота е “Ре", кавалът все още е в “До” строй. Това означава, че ако свирите Ре на първа октава (D4) на “Ре" кавал, нотата, която бихте получили, е “Ре” на първа (D4). За разлика от някои други дървени духови инструменти като кларинет например. “Ре” кавалът не е транспониращ инструмент. Научете повече за диапазона и регистрите на българския Кавал от “Ре" - ТУК .

Кавалът се състои от три части, всяка от които се нарича “стави". В България ние наричаме тези стави - еклеме . Когато ги съберем, те образуват една тръба. Горният край на кавала или първото еклеме е мястото, където е мундщука (наустника), което означава, че там поставяме устните си, за да произведем звука.

Средната част на кавала - второто еклеме или се свързва както с първото, така и с третото еклеме. На средното такова са отворите за пръсти. Има 7 дупки отпред и една отзад. И последно, но не на последно място е акустичното парче (трето еклеме), което има 4 допълнителни отвора, но ние не свирим на тях и не ги затваряме. В България те са известни като „ Дяволските дупки “, а в Северна Македония като „ гласници “ (което означава - „даване на глас“). Има наистина интересна народна приказка за тези дупки тук в България. Прочетете повече ТУК.