Продължете към съдържанието
Кавал курс за начинаещи
Относно урока

Урок 1 - Въведение

Историята на Българския кавал

Какво е кавалът?

Предполагам, че вече знаете отговора на този въпрос, но позволете ми да ви дам малко допълнителна информация. Кавалът е инструмент от семейството на флейтите и е един от най-старите народни инструменти в Европа, поради което точният му произход не е известен. Известно е обаче, че неговите предшественици са Египетски, Сирийски и по-късно Гръцки духови инструменти. Самата дума "кавал" идва от Турски и означава “тръба”.

Различни вариации на инструмента съществуват на Балканите, в Армения, Турция и Близкия изток. В Гърция е известен като – Дзамара, в Армения – Блул, в Румъния – Кавал, а в Турция и Близкия изток – Ней.

С различните имена, разбира се, идват известни разлики. Персийският Ней има шест тонови отвора, единия, от които от долната страна. Друга много съществена разлика е амбушюрът. Мундщукът лежи върху зъбите на музиканта, за разлика от българския кавал, където устните на кавалджията се използват за издаване на звука. Арабските и турските нейове обикновено имат седем дупки, една от тях, съответно от долната страна.

Всички те си приличат, но са и доста различни един от друг. Всички те са изградени в различни тоналности, за да улеснят музиканта да транспонира мелодии. Микротоновете и някои от полутоновете се постигат чрез частично покриване на дупки или смяна на амбушюра при всички версии на кавала. Въпреки че има версии на кавала, които са диатонични и имат микротонове в рамките на ска̀лата, в която се намират.

Българският кавал се оказва най-способният – с осем тонови отвора – един отзад и седем отпред. Той е почти изцяло хроматичен, за разлика от всички други версии. Тези възможности позволяват на кавалджиите да изпълняват не само прости народни мелодии, но и много по-развити и модерни мелодии. Също така съществува в различни размери, но опитен кавалджия може да свири почти всичко на Ре Кавал и да използва другите размери само за различния звук и усещане.

Традиционно българският кавал се изработва от дряново дърво и биволски рог – за мундщука и конекторите може да бъде декориран и с различни месингови или калаени материали. В днешно време кавалите се правят от почти всичко, за което се сетите. Аз самият имам няколко пластмасови и дори алуминиев. Звукът им е малко по-различен, но понякога точно това търся. Както споменах преди, кавалите могат да бъдат различни по дължина и името им идва от нотата, произведена, когато всички отвори за пръсти са затворени. Най-популярният е Ре кавал, което означава, че когато всички дупки са затворени, нотата, която кавалът произвежда, е Ре. Имайте предвид, че дори и най-ниската нота да е Ре, кавалът не е транспониращ инструмент. Това означава, че ако свирите ре на първа октава (D4) на ре кавал, нотата, която ще получите, е ре на първа октава. За разлика от някои други духови инструменти като кларинета, например. Ако това ви се струва твърде сложно, не се притеснявайте, ще обясня по-късно.

Структура на кавала

Кавалът е изграден от три части, всяка се нарича – Еклеме. Когато ги сглобим, те образуват една тръба. Тези части са с конструкция, която им позволява да се съединяват. Това позволява на музиканта да настройва инструмента, като изважда ставите толкова, колкото е необходимо.

Горният край на кавала или първото еклеме е мястото, където е мундщукът (наустникът), което означава, че там поставяме устните си, за да произведем звука.

В средната част на кавала - второто еклеме свързва както с първото, така и третото еклеме. Това е мястото, където са тоновите отвори. Има 7 дупки отпред и една отзад.

И не на последно място е акустичното еклеме, което има 4 допълнителни дупки, но те не се използват за свирене. В България те са известни като „Дяволските дупки”, а в Северна Македония като „гласници” (което означава – „даващи глас”).

Join the conversation
0% Complete