Дяволските дупки

„Последната дупка на кавала“ ... Вероятно сте чували тази фраза, или пък може би не сте. Е, това е популярна поговорка тук, в България. Това може да означава няколко неща. Едно от тях е - посочване колко значително е маловажно нещо. Другото е - да се обясни нечия позиция, която е била отхвърлена от обществото като цяло. Направих добро проучване по темата и видях, че поговорката всъщност се използва не само в България, но и на Балканите. общо взето. Те заменят думата „кавал“ с флейта или името на местната си флейта.

В Сърбия например казват „последната дупка на флейтата“ и изследванията ми дори ме доведоха до филм с това име. (Може би е добре да го проверите) но българският кавал има две последни дупки, а не само една. Вижте приложената илюстрация и ще видите, че последните две дупки са на едно и също ниво, така че е невъзможно да се каже коя е последната.

Кавалът се състои от три части, всяка от които се нарича става В България ние наричаме тези стави - Еклеме . Когато ги съберем, те образуват една тръба. Горният край на кавала или първото еклеме, там се намира мундщукът, което означава, че там поставяме устните си, за да произведем звука. Средната част на кавала - второто еклеме се свързва както с главата, така и с третото еклеме. Тук са отворите за пръсти. Има 7 дупки отпред и една отзад. И последно, но не на последно място е акустичното еклеме (третото), което има 4 допълнителни отвора, но те не се покриват и те не се използват за свирене. В България те са известни като „Дяволските дупки“, а в Северна Македония като „гласници“ (което означава - „даване на глас“).

Има една прекрасна народна легенда за един овчар, стадото му и дявола. Винаги разказвам тази история по време на концерти и интервюта, защото тя е наистина интересна и кара хората от публиката да слушат музиката по различен начин. Вярвам, че информирането на публиката за музиката, преди да свирите, като цяло не само ги кара да разберат историята зад нея, но и им помага наистина да изживеят цялостното изпълнение много по-добре. Историята обяснява и причината „дупките на дявола“ да се наричат така.

Един овчар си пасял стадото с овце и си свирил на кавала. Той свирил толкова красиво, че дяволът много му завиждал и искал да развали красивата свирня на овчаря. Дяволът изчакал овчарят да се измори и да заспи, след което взел кавала му, пробил четирите дупки на последнота еклеме, използвайки огнените си пръсти, с идеята да съсипе кавала на овчаря, за да не може той да свири. Точно обратното се случило... Овчарят се събудил, грабнал кавала, започнал да свири и било още по-красиво от преди. Дяволът видял това и бил ужасен. Той побягнал и повече никога не се върнал. Тази легенда е причината а се вярва, че кавалът е единственият инструмент в българския фолклор, на който е разрешено (според традицията) да се свири на погребения. Смята се, че той прогонва злите духове и пречиства душите на хората.