Историята на Българския кавал

К авалът е от семейството на флейтовите инструменти и е един от най-старите народни инструменти в Европа, затова точният му произход не е известен. Известно е обаче, че неговите предшественици са египетските, сирийските и по-късно гръцките духови инструменти. Самата дума ‘кавал’ идва от турски и означава „ тръба “. Различни варианти на инструмента съществуват на Балканите, Армения, Турция и Близкия изток. В Гърция е известен като - Джамара, в Армения - Блул , в Румъния - Caval и в Турция и Близкия изток - Ней .

С различните имена, разбира се, идват и някои разлики. Персийският ней има шест дупки за свирене, една от тях е от долната страна. Друга много съществена разлика е амбажура . Мундщукът лежи върху зъбите на музиканта, за разлика от българския кавал, където устните на кавалджията се използват за произвеждане на звук. Арабският и турският Ней обикновено имат седем дупки, една от тях, съответно в задната част. Всички те си приличат, но са доста различни един от друг. Всички те са изградени в различни строеве (започват от различни тонове и са за различни тоналности), за да улеснят музиканта да транспонира мелодии. Микротонове и някои от полутоновете се постигат чрез частично затваряне на дупки или промяна на амбажура във всички версии на кавала.

Българският Кавал се оказва най-способен с осем дупки за свирене - една отзад и седем отпред. Той е почти изцяло хроматичен за разлика от всички други версии кавала в другите държави. Тези възможности позволяват на кавалджиите да изпълняват не само прости народни мелодии, но и много по-сложни и модерни мелодии. Той също съществува в различни размери, но опитен кавалджия може да свири почти всичко на Ре кавал и след това да използва кавалите с други размери само за различния звук и усещане.

Традиционно българският кавал се прави от дрян и биволски рог / кост - за мундщука и съединителите, може да бъде украсен и с различни месинг или калаени материали. В днешно време кавалите се правят от почти всичко, за което се сетите. Аз самият имам няколко пластмасови и дори алуминиев. Звукът им е малко по-различен, но понякога точно това е нещото, което търся. Както споменах по-горе, кавалите могат да бъдат различни по дължина и името им идва от тона, произведен, когато всички отвори за пръсти са затворени. Най-популярният е кавал в “Ре", което означава, че когато затворим всички дупки, тона, който кавала произвежда е “Ре". Не се бъркайте тук, защото дори ако най-ниската нота е “Ре", кавалът все още е в “До” строй. Това означава, че ако свирите Ре на първа октава (D4) на “Ре" кавал, нотата, която бихте получили, е “Ре” на първа (D4). За разлика от някои други дървени духови инструменти като кларинет например. “Ре” кавалът не е транспониращ инструмент. Научете повече за диапазона и регистрите на българския Кавал от “Ре" - ТУК .

Кавалът се състои от три части, всяка от които се нарича “стави". В България ние наричаме тези стави - еклеме . Когато ги съберем, те образуват една тръба. Горният край на кавала или първото еклеме е мястото, където е мундщука (наустника), което означава, че там поставяме устните си, за да произведем звука.

Средната част на кавала - второто еклеме или се свързва както с първото, така и с третото еклеме. На средното такова са отворите за пръсти. Има 7 дупки отпред и една отзад. И последно, но не на последно място е акустичното парче (трето еклеме), което има 4 допълнителни отвора, но ние не свирим на тях и не ги затваряме. В България те са известни като „ Дяволските дупки “, а в Северна Македония като „ гласници “ (което означава - „даване на глас“). Има наистина интересна народна приказка за тези дупки тук в България. Прочетете повече ТУК.