Български кавал “Ре”
Както вероятно вече знаете, кавалите могат да бъдат различни по дължина и името им идва от тона, който възпроизвеждат, когато всички отвори за пръсти са затворени (най-ниския им тон). Най-популярният е Kaval в “Ре”, което означава, че когато затворим всички дупки, тонът, която възпроизвежда кавала, е “ре”. В тази статия ще се съсредоточа главно върху конкретната версия на кавала - “Ре” кавал.
Диапазон и Система за нотиране (Pitch Notation System)
Диапазонът на “ре” кавала е приблизително три пълни октави. Казвам приблизително, защото не е напълно хроматичен. Но какво значи това? Хроматичната скала , която се състои изцяло от полутонове (semitones). Полутонът е най-малкия интервал, който се използва в западната тонална музика. Ако искате да научите повече за Хроматичната скала ще трябва да разгледате някои уроци по теория на музиката, защото този въпрос е малко извън обхвата на тази статия.
Погледнете илюстрацията - Фигура 1. Тя показва диапазона на кавала. Това е диапазонът, който използвам в практиката си. Сигурен съм, че много хора не биха се съгласили с мен, защото това наистина зависи от музиканта и инструмента. Някои кавалджии може да не са в състояние да свирят най-високите ноти, други може да играят ноти дори по-високо. Всъщност, аз самият, мога да свиря по-високи ноти от тези на илюстрацията, но това е диапазонът, който според мен звучи добре. Всичко, което е по-високо от това, е почти безполезно - или звучи фалшиво, или толкова силно и високо, че дори е дразнещо, когато човек го свири. Илюстрираният диапазон е достатъчно висок, но не твърде висок. Той е напълно използваем и годен за свирене.
Може би се чудите какво е значението на D4 и C#7/Db7 . Това е Американска система за обозначаване на височината на тоновете (American Pitch Notation System). В тази система “До” на първа октава е отбелязано като C4. Ще използвам тази конкретна система в тази статия, така че нека я разгледаме накратко, за да можете да разберете какво точно е тя.
Използването на Американска система за обозначаване на височината на тоновете (American Pitch Notation System) ни позволява да идентифицираме честотите, използвайки букви, цифри и символи и бързо и конкретно да назоваваме определена тонова височина. Това ни позволява да избегнем излишни обяснения за тона, като позицията му на петолинието или с местоположение на клавиатурата на пианото. Например, вместо да казвате или пишете „C#(до диез) три октави над C (“до”) на първа “, (което е най-високия тон на кавала) ние можем просто да напишем – C#7.
Кои са липсващите тонове? Споменах по-горе, че кавалът не е изцяло хроматичен. Всъщност може да е изцяло хроматичен, отново в зависимост от кавалджията. Всички тонове са възможни за възпроизвеждане, но някои от тях изискват допълнителни и иновативни техники и знания. Сините и червените ноти (B4, C5, C#5/Db5 и D#5/Eb5) на илюстрацията по-горе, са въпросните по-сложни тонове. Сините са малко по-лесни, червените изискват допълнителни техниким, за да бъдат възпроизведени. Така че, както казах преди, те всъщност не са липсващи, а са малко трудни за свирене.
Регистри
Българският кавал има 5 основни регистъра - Каба, Нисък регистър, Нисък-среден регистър, Висок-среден регистър и Висок регистър. В допълнение на тези регистри има и още няколко, не чак толкова популярни, но пък доста интересни - Регистър “Кларинет” , Регистър “Тромпет” , както и Регистър “Персийски ней”Имената им, разбира се, идват от инструментите, чиито звук наподобяват. Тези регистри изискват много различен амбажур (embouchure). Разгледайте видеото вдясно. В него демонстрирам кларинетния регистър на Кавал. Това е невероятна техника, която изисква много практика и отнема много време за овладяване. Основният проблем с този регистър е вибрацията на устните, причинена от промяната на амбужура. Тази промяна пречи на основната амбажура и затруднява връщането към него. Разбира се, въпросът е да отделите достатъчно време, за да го практикувате.
Не забравяйте да разгледате статията ми за “Грифовата таблица” на българския “ре” Кавал. В нея обяснявам подробно какви дупки трябва да затворите, за да промените височината и какви са различните пръсти за всички основни регистри. Ето един ЛИНК на който да видите статията.
A really nice explanation for both beginners and those already playing kaval, it’s necessary to learn from Master. Nice job Zivko!
Pingback: Fingering Chart - Bulgarian Kaval in D by Zhivko Vasilev - Zhivko Vasilev
Pingback: Transcribing jazz solos and Playing them on the kaval - Zhivko Vasilev
Pingback: History of the Bulgarian KAval - Zhivko Vasilev
I think Low Register, Low-Middle Register, High-Middle Register and High Register are what we could call register 1, 2, 3, 4 based on the fact that in register 1, the fundamental frequency f1 is produced for any particular fingering. In register 2, likewise, the f2 = 2 * f1 is produced (one octave higher than f1). In register 3, the f3 = 3 * f1 = 3/2 * f2 is produced (one fifth higher than f2 and one octave and a fifth higher than f1), etc.
Therefore registers 1, 2, 3, 4 are the only real registers.
I think kaba, clarinet, trumpet and persian ney should be called modes.
For kaba mode, no embouchure change is required, it’s produced by special breathing, perhaps by a whistling with the teeth at the embouchure which makes the flute resonate at both f1 and f2 (octave) at the same time.
For clarinet mode, the embouchure correction (tube length correction) changes and the flute becomes a pipe closed at one end, hence changing frequency. I think the possible harmonics here are f1, f3, f5 etc.
Same goes for persian ney mode, but the flute is still open at both ends, only embouchure correction changes.
I’ve never seen trumpet mode in action, could you please make a demo for us ?
Thanks !
Pingback: 7 Reasons to Start Playing the Kaval - Zhivko Vasilev